Ела
Приказна нощ
Любима
Самотник
Приятел
Зима
Зимна нощ
И отмина Зимата
Лято
Още една година
Чекай мила
Ден и Нощ
Тя
Есен
Родино моя
Без теб
Среща
Писмо
Жена
Ангел ли си?
Ти си
Ти
Корабокрушенец
Дали...
(На)пускам те
Копнеж или...
Последният ден
Идва есен!
А с нея и тъжна песен.
Дърветата пожълтели,
Идва смърт!
Идва есен!
В тази приказна дъждовна нощ
седя си на прозореца аз и си мисля
само за теб.
Защо те няма в тази вълшебна нощ
в която да се прегърнем, да се
целунем и после да си кажем...
Обичам те!
Обичам те мила с цялото си сърце.
Обичаш ли ме и ти?
Ако ме обичаш нищо не може да ни раздели.
Сега и завинаги.
Обичам те, обичай ме и ти.
Пиша ти толкова отдавна,
но отговор от теб не получих.
Не ме ли обичаш вече ти?
Толкова кратка беше нашата любов,
защо не ми пишеш ти?
Защо?
Кажи ми мила ти.
Като самотен принц под дъжда на улицата седя.
Вторачил поглед към прозореца на твоята стая.
В очакване да се появиш принцесо на моите мечти.
Да се появиш на прозореца, а после да се спуснеш
по меките копринени чаршафи и да те взема в прегръдките си
и да те отведа в моите покои.
Щом се появиш ще видиш, че самотникът всъщност не е толкова лош и мълчалив както изглежда,
а се притеснява от отговора ти на неговия въпрос...
Обичаш ли ме принцесо моя?
Приятели имах аз.
Всяка вечер бяхме заедно.
Ходихме къде ли не.
Докато един ден стана нещо
необичайно и всеки пое по своя път.
Но не и за двама от тях.
Те са все заедно.
Тя е млада, хубава, чаровна
и пълна с живот.
Приятели имах и без тях
почти останах
Замръзнаха реките и езерата,
покриха се със сняг поля и планини,
до вчера пълни с живот
от студен вятър умъртвени.
Отгоре слънцето леко грей,
птичките отлетели вече на юг,
чакат да се върнат пак тук.
Навсякъде смърт и тишина, нивята,
реките и долините са се приготвили
за своя дълъг зимен сън.
Деца играят, жени плетат топли дрехи,
а мъже цепят дърва за огрев.
Цялото село се готви за тежка зима .
Дълга зима, която не ще бъде лека
Зимна вихрена нощ е,
а теб те няма мило мое дете.
Зимна вихрена нощ е,
а аз седя на стълбите отпред,
очаквайки теб, мила моя.
Зимна вихрена нощ е,
къде си ти сега любима.
Зимна вихрена нощ е,
а теб те няма мое дете.
Отмина зимата и градът отново оживя.
Всички тръгнаха на работа.
Улиците препълнени с коли,
въздуха мръсен от заводи.
Учениците пак тръгнаха на училище.
Но кога ще дойде пак лятото.
Ето, че идва добра новина,
ще има екскурзия.
Отмина още една година
от моя живот, а сърцето ми -
все така самотно е.
Твоят образ е като блед
мираж в пустиня.
Защо, бягаш ти от мен?
Чекай мила не си тръгвай ти сега.
С мен остани и танцувай ти.
Чуваш ли мила не си тръгвай ти,
още малко ти остани.
Не чекай, чекай маце що така
отблъскваш ме ти. Хайде сладурче
недей така, готин съм поне аз.
Макар без мобифони и мерцедеси,
аз по си заслужавам от него.
Но ето, че дойде и лятото.
Слънцето грее птичките пеят ,
децата играят на воля.
Града се съживява и всички.
отиват на почивка
Кой на море, кой на балкан.
Ах лято, лято не си отивай ти.
Денят и нощта, двете половини
на деня разделени един от друг.
или големи тъмни очи.
Те денят и нощта.
Но с настъпването на полумесеца,
се сливат в едно и идва тяхната любов - Залеза.
Но щом се разделят... настъпва мрак и студ.
Руси къдрави коси или прави тъмни коси.
Дълбоки светли очи, дълбоки като океана
или големи тъмни очи.
Коя е Тя?
Как изглежда Тя?
Висока и стройна като струна или
ниска и крехка като цвете?
Как изглежда Тя?
Тя, моят първа истинска любов.
Идва есен!
А с нея и тъжна песен.
Дърветата пожълтели,
Идва смърт!
Идва есен!
Далеч съм от теб, Родино моя.
Далеч в чужди страни.
Но не ще забравя аз,
твоите поля и реки,
нито твоите низини
покрити със стари замъци,
и твоите златисти плажове.
Аз ще се върна родино моя, майко моя.
Колко е студено леглото без теб.
Къщата мрачна и пуста.
Къде си ти сега?
Търся те аз.
Неочаквано се срещнахме на спирката,
но различен език говорихме ние,
и така и не се запознахме.
После се обърна към мен и с едно леко,
меко кимване се поздравихме аз и ти.
И ето, сърцето ми заби още по силно.
След половин час влязохме и
неразделни бяхме.
От едно място на друго,
а от него на трето.
И ето стана време да си тръгваш ти.
Но това бе най-красивата раздяла,
защото грееше с ярка, прекрасна
стопляща сърцето ми светлина.
След като си отде ти почуствах
остра болка в сърцето си.
Ще се върнеш ли пак при мен
– О, звездице моя?
В тази тиха нощ,
в която си отиде,
пиша ти аз.
Защо нашата любов ти унищожи.
Като тих лек вятър си отиде
и не се завърна ти.
Не мога да те забравя аз.
Всяка нощ те сънувам,
а през деня мисля само за теб.
Нощите са много студени,
а дните тъжни и мрачни.
Любима... моля те върни се при мен.
Очите ти искрици като звездици,
а устните ти сладки като шоколад.
Косите ти меки, веят се като коприна.
Ангел ли си?
- Не, просто жена.
Ангел ли си или пустинно видение?
Щом стоиш до мен деня ми става
слънчев и приказен.
Ангел ли си или мираж?
Без теб дните са мрачни и студени.
Моля те кажи ми, мое приказно създание.
Ти си моята душа.
Ти си моя дъх.
Ти си моето сърце.
А аз, аз съм само твоето тяло.
Дойде в живота ми неочаквано.
Като лек сутрешен бриз,
през забравен, открехнат прозорец
влезе ти.
Толкова нежна и лъчезарна,
промени живота ми завинаги Ти.
Всеки следващ ден е
все по-красив и чудесен...
Слънчице, Звездица си Ти за мен.
Като корабокрушенец
на безлюден остров,
вървя по златистия пясък,
от лъчите на жарещото слънце
изпепелен.
Търсещ сянката
на някоя самотна палма.
Вперил поглед в безкрайния океан,
чакащ спасение да дойде.
И ето – нейде в далечината,
вижда се то.
Но не... това не било спасение,
а жертвоприношение.
….
После се появи малка лодка,
но не било лодка, а платноходка.
От която се показа ти и хвърли своя
спасителен пояс и спаси ме
от моята гибел.
Дали ще те срещна пак?
Оназ същата - разпалваща,
най-съкровените ми чувства.
Дали ще те срещна пак?
Оназ... дето събужда в мен,
най-святата чиста любов.
Дали ще те срещна пак?
Оназ... с ангелско лице и
душа на дете.
Дали ще те срещна пак?
Оназ.... която е готова да остави,
най-ценното за нея в името на
щастието на любимия....
знаейки, че той няма да позволи.
Дали?...
Тръгвай, тръгвай и не спирай.
Сърцето ми вече не бие за теб.
Тръгвай и не се обръщай.
Аз, вече не мисля за теб.
Тръгвай и не мисли за мен.
Аз, вече те забравих.
Върви, не поглеждай назад.
Ти вече си спомен,
блед мираж в пустиня.
Забравих те, забрави ме и ти.
Караш ме да мечтая,
когато погледна в очите ти.
Караш ме да плача,
когато почувствам
болката в сърцето ти.
Виждам усмивката ти,
когато гледаш него.
Виждам бляска в очите ти,
когато чакаш да се появи
зад ъгъла на някоя сграда.
Караш ме да мечтая,
когато погледна в очите ти.
Караш ме да плача
когато почувствам
болката в сърцето ти.
Когато стигнеш до ъгъла
Виждаш само сянката му.
Но продължаваш да се
надяваш да го видиш.
Караш ме да мечтая
Когато погледна в очите ти.
Караш ме да плача
Когато почувствам
Болката в сърцето ти.
Може би твоя любим
е зад теб. Обърни се
и го виж. Да, това съм аз!
Просто се обърни и сянката
да гониш спри.
Караш ме да се смея,
като погледна в очите ти.
Караш ме да копнея
за твоята любов,
когато не си до мен.
Защото знам, твоето
сърце бие за мен.
В последния ден на
тази отминаваща година
нека си спомним за
изминалите дни –
кой лоши, кой добри.
Нека – забравим лошото,
но се поучим от него.
Нека – запомним добрите моменти и
не ги изпуснем през новата.
Нека – ги удвоим,
а защо и не утроим.
Нека – за любовта красива си
спомним и нея запазим.
Нека – бъдем добри!
текст, текст, текст, текст,
текст, текст, текст, текст,
текст, текст, текст, текст,
текст, текст, текст, текст,
текст, текст, текст, текст,
текст, текст, текст, текст,
текст, текст, текст, текст,
текст, текст, текст, текст,
текст, текст, текст, текст,
текст, текст, текст, текст,